Птицата отговоря, че щяла да вдигне лапи към небето и да благодари на бога за хубавия улов. Лисицата решава това да направи и докато реди благодарствената молитва, гъската се измъква и излита надалеч.
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?
Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми ??????? отговори:
— Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати.
Ноща тепърва почва, да видим до сутринта какво ще се случва.
В някое райско кътче, има доста такива места. Ще ти подейства отпускащо, сигурен съм, поискай терапията да е на лъжичка, стига с тези ножове. "ЖОКЕЙЧЕТО"
Остани вкъщи, мама, отегчена от живота си намира ново хоби.…
Да оцелееш като родител - Майко мила Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова
По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…
— Въздишай, момче — има защо!… Млада булка си оставил! — обади се закачливо и хитро Благолажът и заговори пак с езика на приказките си:
Той издигна шишането и на шега замери в безкрайното висине черната точка на орела, който минаваше под слънцето и като малко облаче хвърляше тъмна сянка по сините скали и сипеи на срещните баири.
Едно продължително и тежко сумтене неволно издадоха гърдите. Лазо удари с юмрук земята и изпъшка: